В голямата работа и малката помощ е ценна.
*
За мързеливия ден година трае.
*
Лежешката не можеш си хапна ябълка.
*
След добра работа - добро ядене.
*
Свършил си работата - останали му края и средата.
*
Не можеш току така и рибка да извадиш от река.
*
Желязото се кове докато е горещо.
*
На умряло куче нож не се вади.
*
Дорде не потърпиш дима, не можеш да се радваш на огъня.
*
За вълка говорим, а той е в кошарата.
*
Покрай сухото гори и суровото.
*
Капка катран бъчва мед разваля.
*
По-добре сврака в рука, отколкото сокол в гора.
*
Конят има четири крака и се препъва, а камо ли човек.
*
Агне в чувал не се купува.
*
Един на вили, друг на кокили.
*
Дето топорът, там и топоришката.
*
Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.
*
Когато няма риба, и ракът е риба.
*
Простирай се сподер чергата си.
*
Всяко начало е трудно.
*
Под лежащ камък, вода не тече.
*
Видяла свинята рогозина, па сакала и постеля.
*
След дъжд качулка. /След Коледа коладе-ле./
*
Плашена врана от шубрак се бои.
*
Ръка, ръка мие за да бъдат и двете бели.
*
Рибата се вмирисва от клавата.
*
В каквото хоро влезеш, така и щеш и да играеш.
*
Капка по капка вир става.
*
Брат брата не храни, но тежко му който го няма.
*
Да би мирно седяло, не би чудо видяло!
*
Който не работи - не трябва да яде!
*
На лъжата краката са къси!
*
Сговорна дружина, планина повдига!
*
Бързата кучка - слепи ги ражда!
*
Рано пиле, рано пее!
*
Не питай старило, а питай патило!
*
Каквото почукало, такова се обадило!
*
Болен здрав носи!
*
Гладна кокошка, просо сънува.
*
Сънуваш ли баница - яж!
*
Дават ли ти - вземай, гонят ли те - бягай!
*
На каквото си постелиш, на това ще легнеш!
*
На чужд гръб и сто тояги са малко.
*
Гладна мечка хоро не играе.
*
Седем пъти мери, един път режи.
*
Не е луд, този който яде баницата, а този, който му я дава.
*
Сирoмах човек - жив дявол.
*
Удавник и за сламка се хваща.
*
От лош длъжник и кош плява е добре.
*
Краставите магарета през девет баира се подушват.
*
Каквото си дробил, това ще сърбаш.
*
Обущарят все със скъсани обуща ходи.
*
Собствен товар не тежи.
*
Петина Петкан не чакат.
*
Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, докато се счупи.
*
По-напред мери, по-тогаз режи.
*
Всеки е на себе си най-близък.
*
Девет баби - хилаво дете.
*
Повторението е майка на знанието.
*
Присмял се хърбел на щърбел.
*
Смехът е здраве.
*
Казвам ти дъще сещай се снахо.
*
Луд умора няма!
*
С какъвто се събереш такъв ставаш.
*
И вълкът сит, и агнето цяло.
*
Насила хубост не става.
*
Търкулнало се гърненцето и си намерило похлупака.
*
Краят увенчава делото.
*
Който не пази парата, не види и гроша.
*
Най-напред да шием, след това да пием.
*
Който търси намира.
*
По-добре малко, но добро, отколкото много, но лошо.
*
Любов хубост не гледа.
*
Никои не е по-голям от хляба.
*
Пари при пари отиват.
*
Сол се слага, но не се вади.
*
Които високо лети от високо пада.
*
Утрото е по-мъдро от вечерта.
*
И слънцето изведнъж не изгрява.
*
Това, което човек сам си направи, цяло село не може да му го направи.
*
От две злини, по-малката хвани.
*
По-добре късно, отколкото никога.
*
Който много знае, бързо остарява.
*
И най-мъдрия си малко прост.
*
Хорските уста не са чувал да ги завържеш.
*
Това дето го няма и царят не го яде.
*
Всяка пречка за добра случка.
*
Човек се учи от що му се случи.
*
Човек не живее само с хляб.
*
Един юнак не е юнак.
*
Чуждия хляб - зъби кърши.
*
Вчера ни грош, днеска цял кош.
*
Всичко, що хвърка, не се яде.
*
Не плюй в кладенеца, от които ще пиеш.
*
Една шугава овца цяло стадо ошугавява.
*
Последната хапка е най-сладка.
*
Времето каквото отнесе назад го не връща.
*
Хванеш ли се на хорото, трябва да го играеш.
*
Никой не се е родил научен.
*
Изтъках си платното, ритнах ти кросното.
*
Дорде не изпиташ брода, не нагазяй във водата.
*
Всеки ден не е Великден.
*
Дяволът не е толкова чер, колкото го описват.
*
Рибата в морето, а ний туряме котлето.
*
Нова метла чисто мете.
*
Парен каша духа.
*
Нито роза без бодли, нито обич без свада.
*
Който иде полека, той отива далеко.
*
Юрганът изгорал, той жали конците.
*
На страха очите са големи.
*
Удавник и за сламка се лови.
*
Хвани единия, удари другия.
*
Пилците се броят на есен.
*
Да прави каквото ще, само мир да е.
*
Не по врат, а по шия.
*
Каквото си сеял, таквоз ще жънеш.
*
Шило в торба не седи.
*
Прескочи, пък тогаз викай "хоп".
*
Една шугава овца цяло стадо ошугавява.
*
Крушата не пада по-далеч от дървото.
*
Не учи дяда си попа как да кръщава.
*
Без мокри гащи раци не се хващат.
*
Човек дорде се пази и бог го пази.
*
Натясно да сме, ама сърце да е широко.
*
Докато човек умре, все ум събира.
*
По-напред да добием, па тогаз да попием.
*
Назаем брашно двойно се връща.
*
Виж му ума, че му крой аба.
*
Пари на заем можеш да вземеш, акъл - не.
ПРОДЪЛЖЕТЕ...
